Бих седяла
на мократа пейка
в дъжда
под листата
на есенна слива
и бих гледала
капките едра тъга
как по плочника
с гръм
се разбиват,
как привеждат се
мокрите храсти
към нас
и студено ни драскат
гърлата,
как ни пръска
в алеята
колоездач,
под качулката
скрил си главата,
бих отпивала бавно
от кена с нестий,
бих си бъбрила
с теб за последно,
ако знаех
от днес,
че ще спре да вали,
без небето
след теб
да прогледне.
.
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
