Бих седяла
на мократа пейка
в дъжда
под листата
на есенна слива
и бих гледала
капките едра тъга
как по плочника
с гръм
се разбиват,
как привеждат се
мокрите храсти
към нас
и студено ни драскат
гърлата,
как ни пръска
в алеята
колоездач,
под качулката
скрил си главата,
бих отпивала бавно
от кена с нестий,
бих си бъбрила
с теб за последно,
ако знаех
от днес,
че ще спре да вали,
без небето
след теб
да прогледне.
.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
