11.12.2025 г., 15:16

Упорство

140 0 3

Където и да си, ще те намеря.

Какво като не ме позна дори.

Залостил си дебелите врати,

преследвам теб, не твоето доверие.

 

Ще съм ти спътник. В твоите следи

ще бродя тихо - тайнствена потеря.

Крилата си над тебе ще разперя,

преди напълно да се свечери.

 

Където и да съм, те отстоявам.

Прогонваш ме, а скришом угнетява

зовът ми неразумните ти нрави.

Не те предавам затова в забрава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...