Където и да си, ще те намеря.
Какво като не ме позна дори.
Залостил си дебелите врати,
преследвам теб, не твоето доверие.
Ще съм ти спътник. В твоите следи
ще бродя тихо - тайнствена потеря.
Крилата си над тебе ще разперя,
преди напълно да се свечери.
Където и да съм, те отстоявам.
Прогонваш ме, а скришом угнетява
зовът ми неразумните ти нрави.
Не те предавам затова в забрава.
© Светличка All rights reserved. ✍️ No AI Used
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
