Кафе и пеперуди
Небето е синьо, ледът пък студен.
Сутрин с цигара си пия кафето.
Все още се случва да бъда смутен,
когато и както, защото, където...
Мога да паля слънца във очите,
яко съм еко – дори е модерно,
мога да бъда небе за звездите,
не казвам на бялото никога черно.
Даже мечтая, щом време намеря,
и с пеперудите мога да тичам,
а Любовта си със метър не меря -
щом казвам обичам – значи обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© toti Всички права запазени
