Този свят се погуби отдавна!
Черен спомен в ума ми се свлече.
Вижте колко уплашен е Фавнът!
Той ридае в кафявата вечер.
Този свят се оттече в канала
на абсурди, родени със секцио.
Той спечели и вдигна медала,
завоюван с безбройни протекции.
Апатично светът се разпадна
на частици смущаваща злоба.
Днес доброто е слабо и гладно.
Опустял е чувствително джобът.
Този свят се погуби отдавна.
Как живеем на тази арена?
Тази вечер подготвя се Фавнът
да поеме към чужда Вселена.
© Димитър Драганов Всички права запазени