15.03.2012 г., 10:59

Кажете ми

553 0 1

Къде отива врмето?
Къде отиват корабите, напускайки препълнен пристан?
Къде отиват тез, който ги изпращат?
Къде сме ни, който отплаваме в морето?
Къде изчезват секундите, годините, с които бяхме ни?
Къде изчезват приятелите, на които не се обадих?


Защо ни бяхме там, а сега ни няма?
Защо сега
, а не преди?
Аз помня
, а понят ли и те?
Аз чакам, а чакат ли ме те?
Къде изчезнаха секунди, часове, години?
Къде сте ви?


Погребах аз приятел, а всъщност мен?
Аз мъртав съм и вярвам, че живея с вас?
Къде отиват корабите пълни?
Къде отиват моряците със тях?
Къде отиват тез, които ги изпращат?
Къде отивам аз?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Серж Маркони Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Болезнено и въпросително...като живот!

    ПС: Има малка механична грешка в текста Лек и усмихнат ден!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...