Mar 15, 2012, 10:59 AM

Кажете ми

Poetry » Philosophical

552 0 1

Къде отива врмето?
Къде отиват корабите, напускайки препълнен пристан?
Къде отиват тез, който ги изпращат?
Къде сме ни, който отплаваме в морето?
Къде изчезват секундите, годините, с които бяхме ни?
Къде изчезват приятелите, на които не се обадих?

Защо ни бяхме там, а сега ни няма?
Защо сега, а не преди?
Аз помня, а понят ли и те?
Аз чакам, а чакат ли ме те?
Къде изчезнаха секунди, часове, години?
Къде сте ви?

Погребах аз приятел, а всъщност мен?
Аз мъртав съм и вярвам, че живея с вас?
Къде отиват корабите пълни?
Къде отиват моряците със тях?
Къде отиват тез, които ги изпращат?
Къде отивам аз?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

azura_luna (Петя Стефанова)

Болезнено и въпросително...като живот!

ПС: Има малка механична грешка в текста Лек и усмихнат ден!

2012-03-15T11:45:25+02:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0