Прости ми
Прости ми
Ще ми простиш ли някога, дете,
мойта слабост и безсилие
и моята наведена глава,
когато трябва да се боря и "убивам"!
А тя, битката, не е каква да е -
битка на живот и смърт е!
А в центърът ѝ - мъничко дете,
кажете ми "Не е ли това безумие?"
Ще ми простиш ли някога, дете,
че вместо да обръщам планини,
силата във мене скъса се на две,
и остави!!!
в съня ми само да те има...
И тази нощ се скитах непонятно,
търсих те, в училището твое бях,
сред майките на другите дечица,
само тебе мило, само тебе не видях!
Събуждам се отчайващо студена -
вледенена функция на жена!
В битката назад във времето
загубих нейде, да изгубих смелостта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
