Прошепни ми, момиче
Прошепни ми, момиче,
че в полетата тичаш,
слънчогледи прегръщаш,
светлината поглъщаш.
Прошепни ми, момиче –
с радост пак се обличаш
и зората те гали
с позлатени воали.
Прошепни ми, момиче –
тихо в мене се вричаш,
а небето безбрежно
е свидетел на нежност.
Прошепни ми, момиче,
безвъзвратно се стичаш –
несломима стихия
от която да пия!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
Толкова е хубаво