5.11.2022 г., 22:21 ч.

Кажи ми, ветре, що е самота 

  Поезия
341 14 9

Кажи ми, ветре, що е самота?

Аз зная, че си винаги самотен.

Докосваш всяко кътче на света,

но пак оставаш си съвсем сиротен.

С камшик пришпорил яростни вълни,

на гребените им неистово пътуваш.

Завърнал се от непознатите земи,

в пространството-килия ти лудуваш.

И в риза усмирителна от тишина

изгубваш сетната надежда за утеха.

Подобно вълк дошъл от мрачина

и воя си превърнал в лунно ехо.

Кажи ми ветре, що е самота,

защото като теб презирам всичко лесно.

Пълзя по ледена стена към гибелта,

закърмен с наркотика на отвесното.

 

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Лирика която възпява свободата на духа!
    Поздравления, Младен!
  • Прекрасен стих Младен, сякаш чувам отговора на вятъра как шумоли по редовете! Навява тъга, тази самота надвиснала, като скала над отвесното! Поздравявам те! Прочетох с удоволствие!
  • Неподражаем стил! Винаги с удоволствие се спирам при теб, Младене!
  • Прекрасен стих!
  • "Подобно вълк, дошъл от мрачина,
    и воя си превърнал в лунно ехо."!!!!!

    Браво,Младене! "Видях" разноликия образ на нарисувания от теб вятър и се възхитих на поетичното ти перо!
  • Браво!!!!
  • Долавям безнадеждност, но и е по мъжки силно! Харесах, Младене! Той, вятърът знае и по - добри времена. Пожелавам ги на лирическия герой! 🥰
  • И ти, като вятъра си символ на свобода и както казваш - презираш всичко лесно!
    "...закърмен с наркотика на отвесното..." силно и образно!
  • Стих с неподражаема образност и внушения! Поздравления!
Предложения
: ??:??