Как...
Месеци вече, себе си търся,
до дъното стигнах и пак не разбрах,
защо ли животът ми така се обърка
и мигове ценни безброй пропилях.
Безсънните нощи не искам да помня,
горчивите думи, ще преглътна и тях,
бездушните погледи дори ще забравя,
но как да живея, да живея без страх.
А мълчанието ми вече и мене ме смущава,
неусетно ме превръща в странен човек.
И дори да ме питат какво става???
отговарям любезно:
ми нищо, в момента съм просто зает.
Но душата ми напира, тя иска да крещи
и мисли за любов и за мечти,
тайничко някъде реди.
Но уви, как със себе си да се преборя, не зная дори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Максимов Всички права запазени
