12.01.2017 г., 17:27 ч.

Как... 

  Поезия
631 1 7

Месеци вече, себе си търся,

до дъното стигнах и пак не разбрах,

защо ли животът ми така се обърка

и мигове ценни безброй пропилях.

 

Безсънните нощи не искам да помня,

горчивите думи, ще преглътна и тях,

бездушните погледи дори ще забравя,

но как да живея, да живея без страх.

 

А мълчанието ми вече и мене ме смущава,

неусетно ме превръща  в странен човек.

И дори да ме питат какво става???

отговарям любезно:

ми нищо, в момента съм просто зает.

 

Но душата ми напира, тя иска да крещи

и мисли за любов и за мечти,

тайничко някъде реди.

Но уви, как със себе си да се преборя, не зная дори.

© Петър Максимов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??