12.01.2017 г., 17:27

Как...

844 1 7

Месеци вече, себе си търся,

до дъното стигнах и пак не разбрах,

защо ли животът ми така се обърка

и мигове ценни безброй пропилях.

 

Безсънните нощи не искам да помня,

горчивите думи, ще преглътна и тях,

бездушните погледи дори ще забравя,

но как да живея, да живея без страх.

 

А мълчанието ми вече и мене ме смущава,

неусетно ме превръща  в странен човек.

И дори да ме питат какво става???

отговарям любезно:

ми нищо, в момента съм просто зает.

 

Но душата ми напира, тя иска да крещи

и мисли за любов и за мечти,

тайничко някъде реди.

Но уви, как със себе си да се преборя, не зная дори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Максимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...