Как...

Jan 12, 2017, 5:27 PM

Poetry

630 1 7

Месеци вече, себе си търся,

до дъното стигнах и пак не разбрах,

защо ли животът ми така се обърка

и мигове ценни безброй пропилях.

Безсънните нощи не искам да помня,

горчивите думи, ще преглътна и тях,

бездушните погледи дори ще забравя,

но как да живея, да живея без страх.

А мълчанието ми вече и мене ме смущава,

неусетно ме превръща в странен човек.

И дори да ме питат какво става???

отговарям любезно:

ми нищо, в момента съм просто зает.

Но душата ми напира, тя иска да крещи

и мисли за любов и за мечти,

тайничко някъде реди.

Но уви, как със себе си да се преборя, не зная дори.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

djudjii (Жанет Велкова)

2017-01-14T11:12:14+02:00

До "страх" е добро ( че и достатъчно даже ) от там нататък се разля.
Харесах емоцията.
helpmepaintthestars (Слънчоглед)

2017-01-14T01:16:07+02:00

Именно тогава се научава най-много. Може да се погледне от хубава страна... Успех!
contessa (Светла Асенова)

2017-01-14T00:34:06+02:00

Ще успееш...
Веси_Еси (Еси)

2017-01-13T10:13:54+02:00

С Кети. Най-трудната битка е да се пребориш със себе си. Поздравления за прекрасния стих!
Izumrudkata (Катя)

2017-01-13T01:44:16+02:00

Хареса ми стиха ти ,Петър!
Петър_Максимов (Петър Максимов)

2017-01-12T21:58:47+02:00

Така си е. Благодаря!
Katriona (Кети Рашева)

2017-01-12T20:10:22+02:00

Занимава те най-трудното - как да се справиш със себе си. Повярвай ми, това е най-жестоката борба! Хубав стих!