Как...
Месеци вече, себе си търся,
до дъното стигнах и пак не разбрах,
защо ли животът ми така се обърка
и мигове ценни безброй пропилях.
Безсънните нощи не искам да помня,
горчивите думи, ще преглътна и тях,
бездушните погледи дори ще забравя,
но как да живея, да живея без страх.
А мълчанието ми вече и мене ме смущава,
неусетно ме превръща в странен човек.
И дори да ме питат какво става???
отговарям любезно:
ми нищо, в момента съм просто зает.
Но душата ми напира, тя иска да крещи
и мисли за любов и за мечти,
тайничко някъде реди.
Но уви, как със себе си да се преборя, не зная дори.
© Петър Максимов All rights reserved.
