Как бързо с тебе времето лети
За всичко, мисля, е виновно времето.
Разпалват дните поривния глад
и как поглъщат, дявол да го вземе,
и смилат миговете с механичен хлад,
а всеки миг ми е така потребен!
Започна всичко пак заради времето.
Проклетото, наместо да пропусне ход
и да покрие с прах години злонамерени,
а идните да разстеле в полуживот,
си огради случайна дата в календара.
Да беше празнична, комай не беше.
Но носеше особен свръхзаряд,
какво е празникът без смях и песен,
сега и делникът ми e на тях богат,
и всеки миг ми е така вълшебен!
Та думата ми беше пак за времето.
Но не за синоптичната прогноза, не,
макар че лятото настъпи своевременно,
изглежда ще се задържи за век поне
или додето нося Слънцето във менe.
Повтарям, че вината носи времето.
Как иначе да обясня, че онзи вечен ден,
когато в теб се влюбих, непременно
ще свърши някога... ала след мен.
А дотогава всеки миг ми е безценен!
© Таня Донова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Момчета! Зарадвахте ме!
-
Безценни са миговете, в които човек е влюбен и отдаден. И се стремим, да ги превърнем в минути, в часове.... Поздравче!
-
Браво! Толкова е добре написано, и с чувства, и с пориви, но най-много ми харесва философското осмисляне на времето и разбирането на мига. О,да, ненапразно Великият е поискал мигът да спре...
-
Аз себе си не виня за нищо! Щото съм готина! 
-
Колко по лесно е да виним времето вместо себе си.Ами мигът, той не е ли част от него?
-
Feel, аз ти благодаря за топлия коментар!
Влади, благодаря ти! -
Много ми хареса! Аплодирам силно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
