Как бързо с тебе времето лети
За всичко, мисля, е виновно времето.
Разпалват дните поривния глад
и как поглъщат, дявол да го вземе,
и смилат миговете с механичен хлад,
а всеки миг ми е така потребен!
Започна всичко пак заради времето.
Проклетото, наместо да пропусне ход
и да покрие с прах години злонамерени,
а идните да разстеле в полуживот,
си огради случайна дата в календара.
Да беше празнична, комай не беше.
Но носеше особен свръхзаряд,
какво е празникът без смях и песен,
сега и делникът ми e на тях богат,
и всеки миг ми е така вълшебен!
Та думата ми беше пак за времето.
Но не за синоптичната прогноза, не,
макар че лятото настъпи своевременно,
изглежда ще се задържи за век поне
или додето нося Слънцето във менe.
Повтарям, че вината носи времето.
Как иначе да обясня, че онзи вечен ден,
когато в теб се влюбих, непременно
ще свърши някога... ала след мен.
А дотогава всеки миг ми е безценен!
© Таня Донова All rights reserved.
Аз себе си не виня за нищо! Щото съм готина! 
