Както казаха, тъй стана.
Роси беше капитана
на момчешката задруга.
Нейна беше по заслуга
и добрата дисциплина.
Рижко в тяхната дружина
влезе трудно. Не подмина
и да буйства той пред тях.
- По-добре самичък бях!
Как жена ще ме командва?
Ще създам аз своя банда!
- Да командваш не е лесно.
Искам да ти кажа честно,
че със знания се стига
по-далеч и се издига
всеки книгите прочел.
Важно е да бъдеш смел,
но не може без учение.
Туй е крайното ми мнение -
го съветваше Росина.
Постепенно тих на чина
стана той, а пред дъската
в него виждаха децата
и учителя им Бух
и усилие, и дух,
от надежда породени.
С Рижко двамата на смени
пишеха или четяха
и оценките следяха
с отговорност непозната
Рори или пък сестрата.
Вземаха го те от къщи.
Той престана да се мръщи
с тях задачи да решава.
Взе страхът да изтънява
и в един прекрасен ден
сам остана изумен,
че получи на контролна
той петица. Бе доволна
и Росина от успеха.
Те тогава предприеха
нещо като изненада.
На голямата ливада
до дома на Талисман
той получи пожелан
от сърцето му подарък.
Беше жест и мил, и ярък -
четки и бои, статив
и палитра. По-щастлив
никога не бе се чувствал!
Можеше сега с изкуство
себе си да им покаже.
Той благодари и даже
ги прегърна поривисто.
А лицето му лъчисто
като ярко слънце грейна.
На платното с чудодейна
сила всичко оживя -
връх планински и нивя
слънчогледови прострени,
в тях две зайчета стаени
под крилата на орел.
- Първият ми акварел! -
каза Рижко развълнуван.
- Той ще бъде отпразнуван!
Хайде да вървим в дома.
Вчера правих аз сама
вкусни орехови сладки,
целите отгоре с ядки.
Искам с тях да ви гощавам.
Винаги ще защитавам
теб, приятелю-художник!
- Роси, и изложба можем
ний на Рижко да направим! -
каза без да се забави
с явна радост Талисман .
И, от щастие огрян,
той лисичето прегърна.
Рори две сълзички зърна,
че художникът отрони.
- Вкъщи има и бонбони!
Хайде да вървиме вече! -
развълнуваното мече
на останалите каза.
Радостта като зараза
и на Меца се предаде.
Тя почерпката извади
и на масата я сложи.
- Мислех, че ще се изложи
с ореховките Росина,
но дори и мен задмина!
Похапнете си, деца!
Четири добри сърца
се почувстваха щастливи.
- Утре сам ли ще отивам
на училище? - попита
Рижко и погледна Роси.
- Ще те вземем пак. Да носиш
непременно и платното.
Нужно ще ни е, защото
ще го види мистър Бух.
- Тъй да бъде, Роси, чух! -
той пред нея козирува
и към вкъщи отпътува.
Тръгна си и Талисман.
. . .
Двор от изгрева огрян
ги посрещна всички пак.
- Тук талантът дава знак! -
каза Бух като се вгледа
в нивата от слънчогледи.
Много съойностна картина!
Иска ми се догодина
да направим тук изложба.
Разрешението можем
от директора да вземем.
- Радвам се и без проблеми
аз картини ще рисувам!
Няма вече да лудувам
и уроците ще уча!
- Ако всичко туй се случи,
Рижко, аз ще съм щастлив! -
каза мистър Бух с игрив
поглед и във клас покани
учениците събрани.
. . .
Може би и ти рисуваш.
Ако лесно ти се струва
и мечтае за триножник
бъдещият ни художник,
дарбата си ти развивай.
Но сега с мечти заспивай!
© Мария Панайотова Всички права запазени
Ина, радвам се, че интересът ти към мечетата продължава! Но по здравословни причини ще ви лиша за една седмица от тях.🌹