Как искам
Как искам, искам, а не мога
да стана на авлига!
Душата ми до изнемога,
додето поглед стига,
под облак бял да затрепери
над хоризонта ведър
и на крилете златопери
денят, красив и щедър,
да приюти на земен пикник,
във пазвите си топли,
душата, волната, на скитник
пречистена, без вопли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени