Седя и си мисля, как ми се иска, обикновен живот да живея.
Сутринта да посрещна с усмивка, а вечер от любов да лудея.
Седя и си мисля, като всеки човек, мечтите да станат реални.
Да се усещам в кожата си добре и съседите станат нормални.
Да дочакам в спокойствие пролетта и теменуги по китни поляни.
Да плувам с кораби до непознати места и вкуся плодовете прибрани.
Да обходя плажът дочакал глъчта и радостта да бъда свободна.
Да се загледам в дивната синева и заредя от гледката родна.
А вечер в романтична среда, чаша вино с теб да изпия
повярвала, че тук и сега, е моето щастие, истинско, живо.
© Валя Сотирова Всички права запазени