Как може да убива любовта...
Как може да убива любовта...
Когато затворя очи, сълзите ми бавно потичат,
защото щастливи били - онези, които обичат.
А моята болка, уви,
във клетка умира самичка, и плача във мрака... боли,
защото съм мъничка птичка.
Просторът ме мами навън, а клетката... много е тясна,
с крилцата си пърхам, но вън, не мога да литна и... гасна.
Трохичка засища глада, от малко и вече съм сита,
но дойде ли нощем студът, не съм аз на топло завита.
Тогава затварям очи и сълзите бавно се стичат,
а те ще направят реки, в които се давя самичка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Иванова Всички права запазени
Много добре! Чудесно стихче!