Как може да убива любовта...

Poetry » Love

664 0 8

Когато затворя очи, сълзите ми бавно потичат,

защото щастливи били - онези, които обичат.

А моята болка, уви,

във клетка умира самичка, и плача във мрака... боли,

защото съм мъничка птичка.

Просторът ме мами навън, а клетката... много е тясна,

с крилцата си пърхам, но вън, не мога да литна и... гасна.

Трохичка засища глада, от малко и вече съм сита,

но дойде ли нощем студът, не съм аз на топло завита.

Тогава затварям очи и сълзите бавно се стичат,

а те ще направят реки, в които се давя самичка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

просто... любов ирадост и сълзи...
добре дошла. с обич, Мариана.

2008-01-21T11:03:19+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Идваш с прекрасен стих,Мариана!
Добре дошла и от мен!

2008-01-21T09:57:59+02:00
face04 (Таня Кирилова)

Тъжен,но и трепетен стиха ти!Поздравление!Добре дошла на борда!

2008-01-21T09:50:58+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Добре дошла в...."гнездото на осите" Много добре! Чудесно стихче!

2008-01-21T09:44:56+02:00
МИИ (Мариана Иванова)

Благодаря ви за гостоприемството и за добрите думи.

2008-01-21T08:38:24+02:00