Как на две мечета стана майка нашата Мецана 2
Дните като броеница
или като мед в паница
туп и кап се разхвърчаха.
Радостни децата бяха,
бързо те в игри растяха.
Вечер таткото Мечок
им четеше с глас висок
приказките от живота.
Слушаха го те с охота
и, поуката разбрали,
час преди да са заспали,
си шушукаха в нощта.
Меца казваше: - Деца,
време е сега да спим.
Утре пак ще продължим.
Сутрин слънчева поляна
търсеха си из Балкана.
Често срещаха и Руши,
който беше давал круши
на Мецана и в гората
пръв приятел на децата
станал бе, незнайно как.
- Може ли със Руши пак
до върха да идем само?
- Може - казваше им мама.
И подскачаха игриво
в пътя, който се извива
между стройните ели.
После питаше дали
двете били са послушни.
Е, какво ще каже Руши?
Имаха си тайни те,
ала всеки тъй расте
и умения добива.
Мама Меца бе щастлива
и съвсем не и тежеше,
с две деца че вече беше.
Правеше и зимнина.
Бе обрала тя една
жълта ябълка на двора.
Знаеше, че много скоро
снежни преспи ще затрупат
прага им. А те ще хрупат
вътре плодове събрани.
Меца, с опита от лани,
мислеше за още три
лакомници и откри
тя, че няма да е лесно.
Курабии им омеси
и в кутии ги прибра.
После във една торба
сложи кестени с бадеми,
щом поиска, да се вземе
всеки, вкъщи огладнял.
Знаеше, че преживял
зимата мечок не може
без главата си да сложи
на възглавка и да спи,
докато снега стопи
пролетното топло слънце
и извика всяко зрънце
да покълне над земята.
- Ох, къде ли са децата? -
тя с тревога се надигна.
Мечо с Рори и Росина
орех друсаше един.
Неговият малък син
ги събираше чевръсто,
сякаш не със детски пръсти,
а с вълшебство на магнит.
Роси, с поглед в коша скрит,
търси орех по-голям.
- Тате, този ще изям!
Радост стопли и душата.
Много бързо и децата
казаха на нея мамо.
Но не бе, защото само,
за милувка зажаднели,
в нея бяха те видели
свята майчина любов.
Мечо бе за тях готов
и света да преобърне.
Щом децата се прегърне,
те го гледат със очета
по-големи от небета.
- Мамо, я ела при нас! -
викна Рори с ясен глас.
- Идвам, миличък! Набрах
прясна мащерка и грах.
Утре всеки по чиния
ще получи със яхния.
. . .
Гладен ли си ти? В леглото,
знаеш, не ядем, защото
само бебета го правят.
Ти голям си, не забравяй!
Утре, като се наспиш,
можеш сам да провериш.
Следва: . . .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
