Как на две мечета стана майка нашата Мецана 2
Дните като броеница
или като мед в паница
туп и кап се разхвърчаха.
Радостни децата бяха,
бързо те в игри растяха.
Вечер таткото Мечок
им четеше с глас висок
приказките от живота.
Слушаха го те с охота
и, поуката разбрали,
час преди да са заспали,
си шушукаха в нощта.
Меца казваше: - Деца,
време е сега да спим.
Утре пак ще продължим.
Сутрин слънчева поляна
търсеха си из Балкана.
Често срещаха и Руши,
който беше давал круши
на Мецана и в гората
пръв приятел на децата
станал бе, незнайно как.
- Може ли със Руши пак
до върха да идем само?
- Може - казваше им мама.
И подскачаха игриво
в пътя, който се извива
между стройните ели.
После питаше дали
двете били са послушни.
Е, какво ще каже Руши?
Имаха си тайни те,
ала всеки тъй расте
и умения добива.
Мама Меца бе щастлива
и съвсем не и тежеше,
с две деца че вече беше.
Правеше и зимнина.
Бе обрала тя една
жълта ябълка на двора.
Знаеше, че много скоро
снежни преспи ще затрупат
прага им. А те ще хрупат
вътре плодове събрани.
Меца, с опита от лани,
мислеше за още три
лакомници и откри
тя, че няма да е лесно.
Курабии им омеси
и в кутии ги прибра.
После във една торба
сложи кестени с бадеми,
щом поиска, да се вземе
всеки, вкъщи огладнял.
Знаеше, че преживял
зимата мечок не може
без главата си да сложи
на възглавка и да спи,
докато снега стопи
пролетното топло слънце
и извика всяко зрънце
да покълне над земята.
- Ох, къде ли са децата? -
тя с тревога се надигна.
Мечо с Рори и Росина
орех друсаше един.
Неговият малък син
ги събираше чевръсто,
сякаш не със детски пръсти,
а с вълшебство на магнит.
Роси, с поглед в коша скрит,
търси орех по-голям.
- Тате, този ще изям!
Радост стопли и душата.
Много бързо и децата
казаха на нея мамо.
Но не бе, защото само,
за милувка зажаднели,
в нея бяха те видели
свята майчина любов.
Мечо бе за тях готов
и света да преобърне.
Щом децата се прегърне,
те го гледат със очета
по-големи от небета.
- Мамо, я ела при нас! -
викна Рори с ясен глас.
- Идвам, миличък! Набрах
прясна мащерка и грах.
Утре всеки по чиния
ще получи със яхния.
. . .
Гладен ли си ти? В леглото,
знаеш, не ядем, защото
само бебета го правят.
Ти голям си, не забравяй!
Утре, като се наспиш,
можеш сам да провериш.
Следва: . . .
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прегръдка и от мен, Марийче!
-
И аз те прегръщам с топлата и всеотдайна прегръдка на мама Мецана, Ангелче мило! ( А) 🐻 ❤️
-
И твоят коментар е толкова топъл, Роси!
Благодаря ти! -
Благодаря! Денят ми е стоплен и сгушен в прегръдките на Мецана. Събирам си тези красиви стихчета и ще си ги чета в най-студените дни!
-
Дано наистина успея да ги зарадвам, Хари! Благодаря ти!
-
Браво, Мария!
Колко много деца ще зарадваш! Успех! -
Стиховете в сцените сякаш сами се изливат с някаква необяснима леснина, Бени. Чудесно е, че ти харесва моя приказен свят, населен със симпатични мечоци!
-
Пак ме пренесе в твоя чуден приказен свят, Марийче! Насладих се на поетичното ти майсторство!
-
Хубаво е, че едно голямо мече като теб, има желание да чете стихотворните ми истории! Много ти благодаря! 🐻☀️
-
Мария, като малко детенце си чакам всекидневната доза приказна магия!
Благодаря ти за тази история, която, вярвам, има силата да ни прави малко по-добри!
Поздравявам те 🐻🌹🐻 -
Благодаря ви, момичета! Краси, ти вече правиш реклама на историите с тези мечета и, не знам за другите, но успя да нахраниш с мед душата ми!
Марианка, радвам се, че ме навестяваш и не забравиш да надникнеш пак, за да разбереш продължението на историята.
Твоето браво е награда за труда ми! -
Тази приказка сърцата,
носи радост за децата -
Мечо, Меца и мечета
за момичета, момчета...
Тук елате, прочетете
и медец си похапнете
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
