Как плаче тишината
Как плаче тишината
С какви очи е, питаш, тишината?
С очите на любимия ти мъж,
затръшнал преди мъничко вратата,
нехаещ, че вали проливен дъжд.
А как ухае, питаш, тишината?
Попила е дъха му с всяка вещ,
с големи глътки пила от вината,
трептяща със догарящата свещ.
В тихото усещаш си душата,
как свита е от болка, но мълчи.
Обича да разплаква тишина,
но все са сухи нейните очи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
