Как плаче тишината
С какви очи е, питаш, тишината?
С очите на любимия ти мъж,
затръшнал преди мъничко вратата,
нехаещ, че вали проливен дъжд.
А как ухае, питаш, тишината?
Попила е дъха му с всяка вещ,
с големи глътки пила от вината,
трептяща със догарящата свещ.
В тихото усещаш си душата,
как свита е от болка, но мълчи.
Обича да разплаква тишина,
но все са сухи нейните очи!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
