Как плаче тишината
С какви очи е, питаш, тишината?
С очите на любимия ти мъж,
затръшнал преди мъничко вратата,
нехаещ, че вали проливен дъжд.
А как ухае, питаш, тишината?
Попила е дъха му с всяка вещ,
с големи глътки пила от вината,
трептяща със догарящата свещ.
В тихото усещаш си душата,
как свита е от болка, но мълчи.
Обича да разплаква тишина,
но все са сухи нейните очи!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
