Как през този свят се преминава,
нужни са крила – да полетя.
Колко ли минути ни остават? –
жажда има в нашите сърца.
Този свят е мащеха за всички –
всеки негов грях е наш урок.
Толкоз ми се иска да прилича
на целувка, пареща с любов!
Да е с лековерност на момиче
и със цветността на топъл Май.
На небето звездно да се врича,
да привижда в блясъка му Рай.
В приказна безбрежност да бленува –
в мамещите морски ширини.
В жареща копнежност да лудува,
без окови, подлости, лъжи!
© Данаил Таков Всички права запазени