16.03.2020 г., 19:03 ч.  

Как сърцето им в зараза по-голямо се оказа 

  Поезия » За деца
812 6 19

Днес в гората се разнесе

бързо като птича песен

черна плашеща мълва

за зараза. След това

полицейските патрули

залепиха, за нечули,

по дърветата плакат:

Всички вкъщи да стоят,

за да не разпространяват

вирус. Да се запасяват

само с нужните продукти.

Мерките, до днес не чути

от животните в гората,

ще засегнат и децата.

Вече своите уроци

вълци, свраки и мечоци

у дома ще учат. Няма

никой да им преподава.

- Мамо, как това ще става? -

любопитства и Росина.

- Успокой се, ще отмине

туй, което застрашава

всички в горската държава!

- Мамичко, не ме е страх!

По-голяма ако бях,

щях и помощ да предложа.

- Ти това и днеска можеш! - 

с радост каза и Мецана.

- Виждам, дъще, в теб отмяна.

Заразяват се големи.

Роси, можем ний на смени

с тебе питки да печем.

После ще ги отнесем

в домовете с карантина.

- Ще ни пуснат ли? - Росина

сложи маска пред устата,

замечтана как децата

тичат след велосипеда

и като герой я гледат

нейните съученици.

- А уроци ще четеш

вкъщи щом се прибереш - 

мама Меца продължава.

- Всеки болен заслужава

и внимание, и грижа.

Трудно дните ще се нижат

за пострадалите, дъще.

Има сам-самички вкъщи

Някой трябва да помогне.

- Ще се справим с теб, ще смогнем! - 

уверява я Росина.

- Искам с вас да съм дружина!

Може ли със колелото

да помагам аз, защото

вий ще месите, печете,

но заети ще сте двете

и помощник ще ви трябва?

- Нужен си ни! С тази брадва

ти дървета нацепи ни! -

мама Меца не отмина

доброволството на Рори.

Цял чувал брашно отвори

Мечо. Вече четирима

бяха. Знаеха, че има

гладни, болни и ги чакат.

Тенджерите пълни тракат

и тестото втасва бързо.

Меца топките накъсва,

със жълтъче ги намазва

и на Роси тя показва

питки как да изпече.

Работливото мече

е запретнало ръкави

и, процеса да не бави,

смело фурната отваря.

После всичко се повтаря.

Питки пресни десетина

вече нашата дружина

е изпекла. С колелото

Рори тръгва и доброто

с формата на хляб изпечен,

с грижа и със обич месен,

до адресите пристига.

- Аз съм сам, една ми стига! - 

казва болният, прегърнал

топлата си питка, зърнал

във очите на мечето

състрадание. Детето

маската си попридърпва.

После във реката стъпва

лапите си да измие.

То старателно ги трие,

както Меца му показа.

Че не е шега! Зараза

дебне всички безпощадно.

Може да си легнеш гладен

тази вечер ти в леглото,

но ръцете мий, защото

този вирус  не прощава.

Болест да не те улавя!

Щом разнесе всичко Рори,

питки нови взе. Повтори

и потрети. Не подмина

дом със надпис карантина.

Себе си за да предпази

от опасната зараза

маски няколко смени.

И във следващите дни

тяхното добро семейство

питки с много обич пече,

а усмихнатото мече

домовете посещава.

- Има този, който дава! -

вярваше в това Мецана.

Роси беше и отмяна

и чувала със брашното

в хляб превърна за доброто

на самотниците болни.

Тези грижи доброволни

са от щедрото сърце.

Ти със своите ръце

знам, че също ще се включиш

сам, в беда ако научиш

че е някой твой съсед.

Може и бурканче с мед

на съседа да предложиш.

Щом поискаш, значи можеш

винаги добро да правиш.

И дано да не забравиш

приказката днешна ти.

А сега да полети

към съня си със усмивка

всеки, легнал под завивка!

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много мил и стоплящ коментар! Аз се почувствах прегърната и защитена от всичко лошо, надвиснало над нас!
    Благодаря ти, Роси! ❤️🌹❤️
  • Браво, Мари! Това е най-хубавото нещо, което прочетох днес! Толкова топлина, обич, разбиране, състрадание и радост! Благодаря! Достойно за учебник за деца до 3-4 клас! Поздравления!
  • Благодаря за поздрава и за вълнуващия мил коментар, Иване!
    Цвети, знаех, че чувствителното ти и обичливо ❤️ сърце ще адмирира семейството на нашите любими мечоци. Дано доброто и между хората става ценено като въздуха, който дишаме, и го има все повече в живота ни! 😘
  • Доброто побеждава всичко! Браво на Роси, Рори , Меца и Мецан за щедростта и съпричастността към пострадалите и безпомощни горски герои! Ние - хората можем само да се учим от тях. Прегръщам ви, Мари!!!
  • Браво, Мария! Невероятна приказна поема! Рима, ритъм, текст...
    Моите поздравления!
  • Колко са големи сърцата ни, ситуация като днешната ще покаже. Дано докажем и на себе си, че сме човеци, DPP!🌷
  • Твоите мечоци,
    винаги с добри уроци
    Дано не само мечетата ти са с големи сърца!
    Прекрасно послание, което дано достигне до повече и да пребори страха.
  • Какъв чудесен поетичен отговор на написаното от мен и на уроците, които това мечешко семейство дава на нас - човеците!
    Благодаря ти, Доче!🌷🌺🌷
  • "- Има този, който дава! -"
    И от горската държава
    могат да научат много
    вгледат ли се в нея хората..
    Толерантност, съпричастност
    пъдят всякаква опасност.
    И дано покрай мечетата
    добрината по планетата
    да расте и избуява,
    че това ще ни спасява.
  • Меца наистина винаги ни учи на много ценни житейски неща. Обичам тази нейна мъдрост и съм щастлива, че и ти я откриваш, Мони!
    Благодаря за розичката! ❤️
  • "Има този, който дава!" Няма какво да добавя, поздравления, Мария! 🌹
  • Усмихна ме твоето браво, Марианка! Благодаря ти!🌹
  • Марго, Краси, думите ви означават много за мен! Нека всички се опитаме да бъдем по-добри в трудните дни, в които се намираме, и дадем пример на децата си!🌺
  • Мария, прекрасно си го написала. Актуално и поучително. Браво!
  • Много необходим и достъпен за всички урок по доброта!Поздрави!
  • Супер е, че дори когато изчезнат за определено време моите мечета, ти пак ги откриваш и ги посрещаш със същата обич! Радваш ме, Дени!🌹
  • Мария, супер е 🌹🌹🌹
  • Реших днес да не ви лишавам от приказка. Благодаря ти, Наденце, че си първия нетърпелив читател!🌷
  • На човещина учат твоите мечета, Марийче, на обич. Стопли ме! Благодаря!
Предложения
: ??:??