Рори бързаше напред.

С мислите си бе зает, 

но поглеждаше през рамо.

- И защо един е само

на учителя балона? -

се запита и отрони

със въздишката сълза.

Завистта ли изпълзя

от душата наранена?

Тя за брат е забранена!

Бръкнах в левия си джоб

и балон извадих. Хоооп,

ето го балона втори!

Щом поднесох го на Рори,

той усмихна се щастливо,

а змийчето завистливо

от душата си отиде.

Без сълзите му да види,

го настигна и Росина.

- Ти къде напред замина?

И зарадва се, че той

също бе станал герой,

ала как не го попита.

Винаги във джоба скрити

имай няколко балона. 🎈

И сълзи ако зарони

някое дете нещастно,

като фокусник прекрасен

ти усмивка подари.

Стигнаха до " Тук се спри"

и към Мечо се затича

радостното му момиче.

- Тате, днес съм първенец!

Не получих аз венец,

но с балон 🎈 ме наградиха,

разказа ми отличиха!

- Радвам се за тебе, дъще!

Но защо и Рори вкъщи

влиза със надут балон 🎈?

- Той заслужил го е, щом

и на него мистър Бух 

писа шест! Аз ясно чух!

Може ли с деца такива

Меца да не е щастлива?

Тя в килера бързо влезе,

а когато вън излезе

носеше велосипед,

с 🎀 панделка една отпред.

Мечо само я погледна,

към подаръка посегна

и на двете си мечета

каза с радост: - Приемете,

затова че сте послушни!

Я, елате да ви гушна!

Днес е празник на мечето.

Ще празнувате, додето

на училище сте вие.

Тук традиция се крие.

- За кого е колелото?

Питам, тате, аз защото

двама сме, а то едно е

Мислиш ли, че туй добро е?

- Ти на Рори си сестра.

Тъй ли, дъще, не разбра - 

с него ще си го делите.

Днес, щом първа си в игрите,

утре ще е първи той.

- Караница или бой

между рожбите да няма!

Колелото е за двама! -

тук намеси се и мама.

Малките се умълчаха.

Сигурна съм, че разбраха

и изнесоха отпред

новия велосипед.

Беше той със цвят зелен.

Имаше си стоп червен

и звънче да казва варда

като други милиарди

колелета по земята.

- Ти ли ще си пръв? - сестрата

бързо братчето попита,

но се виждаше в очите,

че желае да е тя.

- Нека ти се възхитя! - 

кавалерски каза Рори

и Росина, без да спори,

яхна с радост колелото.

- Ще отида до дървото,

но бутни ме за начало!

- Роси, имаш два педала,

те са точно за това!

Бързо тя се озова

до един огромен кестен

и разбра, че беше лесно

колело да управлява.

- Качвай се! Не заслужаваш

да ме гледаш отстрани!

Време е да ме смениш! -

братчето си тя погледна.

Рори също го възседна

и отиде по-далече.

Празник бе за всяко мече,

но подарък да получи,

първо трябва да се учи

и в бележника шестици

то да нареди. Умници

бяха двамата с Росина.

Във игри денят им мина

и навънка притъмня.

Меца сложи по една

купичка с чорбица лапад.

Те докато я излапат,

ти се приготви за сън.

Чуй, звездите пеят вън!