Как с велосипед са вече двете умнички мечета
Рори бързаше напред.
С мислите си бе зает,
но поглеждаше през рамо.
- И защо един е само
на учителя балона? -
се запита и отрони
със въздишката сълза.
Завистта ли изпълзя
от душата наранена?
Тя за брат е забранена!
Бръкнах в левия си джоб
и балон извадих. Хоооп,
ето го балона втори!
Щом поднесох го на Рори,
той усмихна се щастливо,
а змийчето завистливо
от душата си отиде.
Без сълзите му да види,
го настигна и Росина.
- Ти къде напред замина?
И зарадва се, че той
също бе станал герой,
ала как не го попита.
Винаги във джоба скрити
имай няколко балона. 🎈
И сълзи ако зарони
някое дете нещастно,
като фокусник прекрасен
ти усмивка подари.
Стигнаха до " Тук се спри"
и към Мечо се затича
радостното му момиче.
- Тате, днес съм първенец!
Не получих аз венец,
но с балон 🎈 ме наградиха,
разказа ми отличиха!
- Радвам се за тебе, дъще!
Но защо и Рори вкъщи
влиза със надут балон 🎈?
- Той заслужил го е, щом
и на него мистър Бух
писа шест! Аз ясно чух!
Може ли с деца такива
Меца да не е щастлива?
Тя в килера бързо влезе,
а когато вън излезе
носеше велосипед,
с 🎀 панделка една отпред.
Мечо само я погледна,
към подаръка посегна
и на двете си мечета
каза с радост: - Приемете,
затова че сте послушни!
Я, елате да ви гушна!
Днес е празник на мечето.
Ще празнувате, додето
на училище сте вие.
Тук традиция се крие.
- За кого е колелото?
Питам, тате, аз защото
двама сме, а то едно е
Мислиш ли, че туй добро е?
- Ти на Рори си сестра.
Тъй ли, дъще, не разбра -
с него ще си го делите.
Днес, щом първа си в игрите,
утре ще е първи той.
- Караница или бой
между рожбите да няма!
Колелото е за двама! -
тук намеси се и мама.
Малките се умълчаха.
Сигурна съм, че разбраха
и изнесоха отпред
новия велосипед.
Беше той със цвят зелен.
Имаше си стоп червен
и звънче да казва варда
като други милиарди
колелета по земята.
- Ти ли ще си пръв? - сестрата
бързо братчето попита,
но се виждаше в очите,
че желае да е тя.
- Нека ти се възхитя! -
кавалерски каза Рори
и Росина, без да спори,
яхна с радост колелото.
- Ще отида до дървото,
но бутни ме за начало!
- Роси, имаш два педала,
те са точно за това!
Бързо тя се озова
до един огромен кестен
и разбра, че беше лесно
колело да управлява.
- Качвай се! Не заслужаваш
да ме гледаш отстрани!
Време е да ме смениш! -
братчето си тя погледна.
Рори също го възседна
и отиде по-далече.
Празник бе за всяко мече,
но подарък да получи,
първо трябва да се учи
и в бележника шестици
то да нареди. Умници
бяха двамата с Росина.
Във игри денят им мина
и навънка притъмня.
Меца сложи по една
купичка с чорбица лапад.
Те докато я излапат,
ти се приготви за сън.
Чуй, звездите пеят вън!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
