Как завършват разделите
* Вдъхновено от Мая Дългъчева
"Как започват разделите"
Първо идва омразата,
ослепяваш от ярост.
Във главата ти вият десет хиляди хали.
Бръсваш с длан. Безразсъдно чувствата си помиташ.
Не е време да мислиш,
не е време да питаш
кой къде и кога
те е ползвал за вещ.
И защо във очите се пълни със скреж
и със кал.Тази кал! Тази мръсна завеса!
Искаш да я отметнеш и не знаеш къде си.
И удавен във всички помии на ада,
някак смътно разбираш
как завесата пада.
И си странно накълцан, и си срамно олекнал.
Няма как да покриеш на душата си белега.
И оставаш на дъното, там където си паднал.
Но нехаеш. Този образ все повече ти допада.
После идват сълзите, те отмиват калта.
И проглеждаш, и виждаш че си сам на света.
Че си малък синигер, никому непотребен.
Искаш да се изправиш, но си без аргументи.
И започваш да чакаш, да се молиш неистово
тази болка да спре, нещо да я изтрие!
Нещо да я премахне,
както стори със чувствата.
И, превит ембрион, се надяваш на чудо.
Всъщност чудото идва, след калта, след сълзите.
Идва като проказа. Непотребно откритие...
Ти разбираш, че виждаш, че се движиш, че дишаш.
Но все още обичаш, обичаш, обичаш.
© Ирина Колева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Да, щом и навън се усеща....Такова си беше. Благодаря ти, Таня 🌺
-
Вихър от емоции!!! Браво!
-
Брагодаря, Марко. Имам ги в излишък😉
Юри🥀 -
Много енергия, много емоция !
Поздрави, Ирина !
-
Ирка!!!
-
Леко хлътнах. Откъм бронята Гуш и от мен, хора ❤
-
а, значи сме on the same page in different folders
-
Прочутите ни депресии? Гуш, Овньо, да мине!
-
Краси, тези дни съм едно мокро, проскубано, сиво, птиче перо. Толкова съм неадекватна, че чета по пет пъти коментари и стихове, и нищо не проумявам. Така, че не ми обръщай внимание, ако има разминаване. Много съм отнесена
-
Имах предвид завръщане към себе си. А как - това ти си го казала много хубаво.
-
Дари, разминават ни се малко усещанията за любов, но пък аз никога не съм твърдяла, че я познавам
Краси, не съм сигурна, че обичането като връщане в изходна позиция е най-удачното, но какво да се прави. Поне в това стихо така излезе пасиансът
Пепи, хаосът винаги е бил пълен при мен. Няма празно. И колебания няма -
Една любов си е отишла, когато се превърне в безразличие. Дали човекът още е до теб, или е в миналото, всичко е възможно. Чувствата преминават какви ли не трансформации и превъплъщения, възприятията и тълкуванията често са грешните, защото емоциите влияят на рационалното мислене. Преувеличения, филмиране в очаквания, предубеждения, съмнения, мнителност, после в обратен ред, друг път хаос, който те изгаря...
Не сте ли на едно емоционално ниво - кауза пердута. -
При Мая Д. разделите свършват с намиране, при теб - с обичане При мен щеше да звърши със "завръщане" и да започне така : "Първо идва лъжата,
ослепял си от гледане, аз не виждам, че съм станала на синигера песен.." Приятно ми е, когато прочета смислено изградено стихотворение с мека символика и заряд! Казват, че синигерът е много издръжлив на студ и предвещава пролетта -
Когато обичаш, обичаш завинаги, точно защото обичаш собствените си представи, няма как да ги намразиш. Все едно да намразя слънцето, защото ме е изгорило или морето, защото може да убива или вятъра и т.н. Обичам представите си за тях, макар че те изобщо не са това, което си представям А щом намразваш, значи не си обичал, било е всичко друго, но не и любов.
-
Дейка, Скитница, Руми-факт. Хората често се събуждат така. Изтощени от омраза, любов и нещо непонятно, не знам🌹
Фреди, за кой ли път показваш усет и точно фотографско око. Приятно ме изненада. Ще се сбъдне, да 🌺 -
Любовта никога не си тръгва така отведнъж, има разочарования има кал и омраза, а безразличието- там отдавна няма любов. Но ти завършващ: изправяш се движиш и дишаш, но все още обичаш! Пепи в едно скорошно стихо пише: тръгваш по път, труден, нов, но твой!
Дерзай и поздравления. -
Мое фотографско виждане!
Превърнала си негатива в позитив!
Но все още обичаш, обичаш, обичаш.
Ето, три пъти си го казала, ще се сбъдне! -
Така е, дори и след калта...
Страхотно преминаване през чувствата! -
Ирка,...ами нищо няма да кажа...ти си го казала на един дъх!
-
Има ярост, има кал, има болка и сълзи има. Първо са кални, мръсни и мътни, после пречистващи.
А аз имам прегръдка за всички! Благодаря ви за споделянето, момичета и момчета❣ -
Много ярост, Ирина, на един дъх. Поне остават стихове.
-
Харесва ми!
Поздравления, Ирина! -
🍷👍
-
Това, да си казваш всичко в очите се учи, по трудния начин. Правя го и ме мразят и съм мнооого неудобна, но ми е мнооого спокойно.
-
Така е, плачем заради себе си. Че сме се предоверили, че сме си изгубили времето в безсмислена връзка, че не умеем да преценяваме хората, че се заблуждаваме в очакванията и вярваме в клишета от рода на компромиси. Защото компромиси между взаимносвързани хора е едно, а компромиси в смисъл да си затваряме очите и преглъщаме в имвто на нещо, което за единия е нещо, а за другия нещото е слабостта да го използва както му е удобно. Плачем не че някой ни е причинил болка, а че ние сме го допуснали да ни я причини.
Въобще да плачем за нещо, което вече е минало, и това си е изкуство. С надеждата някой да ни съжали и успокои. Въобще хората сме изтъкани от лицемерие, неразбирателства и интриги. Променлива величина, на всичко сме способни ако искаме нещо да докажем някому. -
"И си странно накълцан, и си срамно олекнал.
Няма как да покриеш на душата си белега." -
"Заслужаваш нещо много по-добро от мен"!
Поздравления! -
Ире, трудно ми е да коментирам. Само ще кажа, че чета всичко твое.⚘
-
Много мое е, Дени. Непоносимо мое 💓
Валентин, прав си. Едва ли понякога знаем какво обичаме. А, когато човек плаче, плаче най-вече заради себе си. Така, че има резон в тъгата, има. -
Мнооого твое, Иринче. Страхотно!
-
Така, е. Драматизъм има. Както знаеш и от другите ми стихове. А дали са такива разделите...за чудене е, да. Не се имам за поет, но когато пиша, влагам малко повече, отколкото усещам. Или усещам малко повече, отколкото съм вложила в тях
-
Привет, Ивайло.
Аз мисля, че една раздяла е най-добре да свърши така, както е започнала-с цветя и рози, и диви орхидеи, но....
Когато те залее яростта, при мен наистина е като кървава пелена, човек не избира какво да си причини. Дори и не разбира какво се случва.
После идват останалите състояния. И те не са много за пред хора
Всъщност, не знам как изглежда това стихо отстрани. Знам какво съм искала да кажа, но дали съм успяла, не съм много сигурна. -
Наде, Георги, привет!
И прегръдки 🌹 -
Хареса ми.
-
Разкош!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
