Как звучиш ти
Има думи, които не казвах
като малко, наивно дете.
Страхливо таяха се в пазвата –
бяха пръст, все насочен към мен,
от който неволно се свивах
да прикрия насълзени очи
от онези, дето вечно ме питат:
„Една думичка с „р“ ми кажѝ!“
И погледи, пълни с насмешка,
от които намразваш се – с яд,
че си някаква грешка човешка,
че не се вписваш в общия свят.
Има думи, които не казвам
и сега. В мене просто мълчат
като тайна, от другите пазена,
като дар или белег, и път.
Като трепет любовен пронизват,
но не са нито болка, ни страх.
И само в сълза се изнизват –
на усмивката блестяща тъгa.
С тях тая съкровено във пазвата
единствено тебе. Прости ми,
но не знам как звучиш ти. Отдавна
не произнасям твоето име.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
