Как звучиш ти
Има думи, които не казвах
като малко, наивно дете.
Страхливо таяха се в пазвата –
бяха пръст, все насочен към мен,
от който неволно се свивах
да прикрия насълзени очи
от онези, дето вечно ме питат:
„Една думичка с „р“ ми кажѝ!“
И погледи, пълни с насмешка,
от които намразваш се – с яд,
че си някаква грешка човешка,
че не се вписваш в общия свят.
Има думи, които не казвам
и сега. В мене просто мълчат
като тайна, от другите пазена,
като дар или белег, и път.
Като трепет любовен пронизват,
но не са нито болка, ни страх.
И само в сълза се изнизват –
на усмивката блестяща тъгa.
С тях тая съкровено във пазвата
единствено тебе. Прости ми,
но не знам как звучиш ти. Отдавна
не произнасям твоето име.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
