Има думи, които не казвах
като малко, наивно дете.
Страхливо таяха се в пазвата –
бяха пръст, все насочен към мен,
от който неволно се свивах
да прикрия насълзени очи
от онези, дето вечно ме питат:
„Една думичка с „р“ ми кажѝ!“
И погледи, пълни с насмешка,
от които намразваш се – с яд,
че си някаква грешка човешка,
че не се вписваш в общия свят. ...