15.07.2008 г., 11:41

Както и да го мислим

756 0 22


Точно днес си неискрен
и не бързаш за никъде.
Както и да го мислим -
ясно е вече всичко.
Не звънтят думи в душата,
няма доверие нежно.
Ръцете ни - непознати -
не очакват споделяне.
Други сме - някак безлични,
разграничително учтиви,
забравили онова обичане -
освобождаващо-щастливо.
Сега седни отсреща,
да помълчим на прощаване.
С глътка вино - тържествено -
да посрещнем загубата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Гичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...