Както и да го мислим
Точно днес си неискрен
и не бързаш за никъде.
Както и да го мислим -
ясно е вече всичко.
Не звънтят думи в душата,
няма доверие нежно.
Ръцете ни - непознати -
не очакват споделяне.
Други сме - някак безлични,
разграничително учтиви,
забравили онова обичане -
освобождаващо-щастливо.
Сега седни отсреща,
да помълчим на прощаване.
С глътка вино - тържествено -
да посрещнем загубата.
© Иванка Гичева All rights reserved.
