Както някога преди...

9.04.2008 г., 22:31 ч.

Поезия » Друга

685 0 2

Нощта угасва и тъмно е й в моето сърце,

при мене те повиках сълзите ми да събереш,

а те горчиви са от чакане и падат във прахта,

безбройни са,

но не, не са лъжа.

Леглото ми е празно от измама,

сърцето търси пак подслон,

но едва ли ще обикне пак

както някога преди...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.