Apr 9, 2008, 10:31 PM

Както някога преди... 

  Poetry » Other
645 0 2

Нощта угасва и тъмно е й в моето сърце,

при мене те повиках сълзите ми да събереш,

а те горчиви са от чакане и падат във прахта,

безбройни са,

но не, не са лъжа.

Леглото ми е празно от измама,

сърцето търси пак подслон,

но едва ли ще обикне пак

както някога преди...

 

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??