Каквато ме виждаш
Каквато ме виждаш
Клоня към безкрая в очите на мравка,
прашинка изглеждам във взор на орел.
Но в твойте зеници каква съм, не зная,
измъчваш ме ловко до краен предел.
Понякога ставам в очите ти слънце
и цяла се къпя в лъчиста любов,
но яркият блясък навярно ме лъже,
че пийна ли винце, слънцата са бол.
А друг път сърдито момиче ме гледа
и дръзко размахва разрошен бретон.
Във твойте зеници е смръщила вежди,
прилича досущ на могъщия Тор.
Понякога виждам дъждовната сянка
от вече преминал далечен порой.
До бяло в гледците дори да е ясно,
в ума ми се лутат въпроси безброй.
Но щом се прелее най-бялото в мене,
в очите ти ставам до нежност добра.
Тогава потъвам във тази Вселена.
Каква ти ме виждаш накрая разбрах.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
