Какво е душата?
На ненаписан стих
пленник е душата -
търси знаци
в призрачни води -
разбягват се словата...
неуловимото
не се лови.
Или е в буря
обречена лодка
която морето
люлее... полутон на
незатихваща нота,
в пространства на
чувства живее
- летиш във висините
от радост,
от болка
под пластове мреш.
Сън ли е
човешката младост,
или огън на
вечен копнеж?
Над безликата
съдбовност на дните,
аз нямам
никаква власт,
ще търся
вечно в мъглите
брега... със счупен
компас.
© Запрян Колев Всички права запазени