Какво е твоето момиче?
Босо по пясъка стъпва.
Радостта я достига с нежност.
За мене ли е това момче?
Докосвам го и си отивам
настръхвам и пак си отивам.
А той, пламнал целият, ме догонва
и страстта го хвърля в моите длани...
И тъжно е, че закъсняла любов
разнищваме и ме разкъсва.
и сетния дъх поемам в пълни гърди.
Завихря ни буен пламък
настръхнали, че мигът си отива.
В очакване на другият миг
страстта опожарява сърцата ни.
Докосва душата ми,
настръхвам и си тръгвам.
Какво е пролетта, какво е?
До морето май слиза.
До него то е родено,
въздъхва и пак си отива.
© Йонка Янкова Всички права запазени