13.10.2015 г., 21:33

Какво кажете

406 0 2

Какво кажете днес ще търсите?

Обрани къщи, паднали портрети.

Недейте злоба срещу хората да ръсите,

Обичта и любовта защо са ви отнети?

Какво кажете утре ще берете?

В тая пустош вече няма и следа.

Недейте хора! Маските свалете,

живейте с обич както нашите деди.

Какво кажете? Знам ще кажете че нямате пари,

Хванете нещо, работете.

А не да махаш и да казваш остави,

в гората гониш дивите коне.

Какво кажете? Казваме на нашите деца,

Тръгнали сляпо по кривите пътеки.

Не виждате ли? Плачат нашите сърца,

а дните все така не стават леки.

                                  В.Й. 10.10.2015г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Младене! И Аз искрено се надявам да бъдат изчистени тези патологично психически отклонения та макари бавно да е това...
  • Бедността и разрухата не оправдават вандализма. В тази държава съм свидетел на неконтролируем и неописуем по размери, немотивиран вандализъм. Руши се всичко и нищичко не се пази. Руши се заради удоволсвито от самото рушене, каквото може да изпитат само личности с патологични психически отклонения. Оттам съответно биват отнемани и то по естествен път, и разбира се като възмездие - обичта и любовта, за което и става дума в стихотворението.

    Поздрав от мен, Василе! Отново навременно поставени въпроси от национален мащаб.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...