3.01.2021 г., 23:11

Какво ли

607 0 11

Не сме дорасли още... хора да бъдем.

Не, наистина сме само проходилки.

Залитащи и то все в грешната посока.

Но на кой му пука от таз поука.

 

Нахални сме, я някой да посмее

гордоста ни, егото да ни обиди,

тогава, о опази Боже, не знам 

какво ще им се случи.

 

Завиждаме на хорските успехи

за вярата им за утрешния ден.

Че те са истински поети, поети

сътворили от нищото прекрасен ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря ,Миночка ,радвам се че намина и сподели!🌹🌹🌹Успешна Нова година!
  • Много точно и истинско!
  • Благодаря от сърце за коментара ИнаКалина ,радвам се когато има разбиране!До нови.Успешна и усмихната Нова година от мен!🌹
  • Добре си го казал, Ангеле. Но мисля, че има и такива, на които им пука. А дали сме стигнали до същността на понятието "хора"...разбирам ти терзанията. Жив и здрав бъди!
  • Благодаря ви момичета ,радвам се че споделихте мойте размисли и подкрепихте душените ми терзания!Успешна нова година ви желая!Пепи🌹,Руми🌹!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...