Не сме дорасли още... хора да бъдем.
Не, наистина сме само проходилки.
Залитащи и то все в грешната посока.
Но на кой му пука от таз поука.
Нахални сме, я някой да посмее
гордоста ни, егото да ни обиди,
тогава, о опази Боже, не знам
какво ще им се случи.
Завиждаме на хорските успехи
за вярата им за утрешния ден.
Че те са истински поети, поети
сътворили от нищото прекрасен ден.
© Ангел All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
