Моите думи за теб не са от значение,

моите думи - "сън са", казваш ми

съвсем спокойно, без да помислиш,

че ще ме нараниш.

Затварям очи, премълчавам,

нищо не мога да кажа... 

обвиняваш ме, че си въобразявам,

но мен продължава да ме боли,

че ме обвиняваш без причина 

и това ми тежи.

Как да повярвам, мечти се сбъдвали, а моите са сън били...

Как да повярвам, че съществува любов и надежда,

като всички си измислям и е илюзия,

не мога повече да запазя сълзите,

 скрити в очите ми и да разбереш колко ме боли!!!