Baltazar (Станислав Георгиев)
8 33
18.09.2010 г., 16:58 ч.

Какво ми стори 

  Поезия » Любовна
1601 0 4

Очите ти, по-сини и дълбоки от море,
пленяват и се давя в тях.
Усмивката ти извисява до безграничното небе,
а огънят ù ме превръща в прах.


Косите ти заключват в себе си лъчи,
лицето ти искрù, искрù...
А погледът ти благ е дар небесен;
възпявам теб и красотата ти във песен.

Звезда от небосклона не ще блести
тъй силно, както ти.
Дори и всичко в мен да изгори,
сърцето ми в прахта ти потърси.

А то ще си тупти, тупти, тупти... 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Станислав Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??