Какво пък...
Какво пък...
Ела на тревата.
Да седнем за малко
във тая зелена омая.
Болят сетивата
от мирис на лайка,
в зеления космос безкраен.
И нека да бъдем
два стръка след време.
Какво пък, нали ще ни има.
Не бива да съдим
по залеза дневен
за изгрева на взаимност.
Такъв е животът.
Тревата е вечна,
докато пристъпи косачът.
А после, какво пък -
това не ú пречи.
Пониква пак.
Живи сме, значи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
