Aug 31, 2010, 9:13 PM

Какво пък... 

  Poetry » Phylosophy
870 0 16

Какво пък...

 

Ела на тревата.

Да седнем за малко

във тая зелена омая.

Болят сетивата

от мирис на лайка,

в зеления космос безкраен.

 

И нека да бъдем

два стръка след време.

Какво пък, нали ще ни има.

Не бива да съдим

по залеза дневен

за изгрева на взаимност.

 

Такъв е животът.

Тревата е вечна,

докато пристъпи косачът.

А после, какво пък -

това не ú пречи.

Пониква пак.

Живи сме, значи.

 

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??