Какво си, о истино ...
Боли ме сърцето от твоята липса,
жадуват ръцете ми твоята плът,
в очите ми истина люта се плисва,
че с теб, ще се търсим по целият път.
Какво си, о истино жалка, пред тази
пресвета обител на мойта душа,
където от злоба и тежки омрази,
аз мога да пазя без страх любовта?
Какво си, когато в очите му тихо
го буди от сънища мойта сълза,
когато в копнежа му - стон упорито
изпраща за мене полъх в нощта?
Какво си, когато в душите ни светли
изгряла е вече онази звезда,
която и болки, и сълзи злочести
пресътворява в невинна дъга.
Безсилно е тука отровното жило
пред този безкрай от красива тъга,
душите ни няма да станат мъртвило
от твоята смешно нелепа игра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
