Какво си ти, прашинка малка,
в съзнанието на много ветрове,
изправяна сред лоното безвестно
на време сред незнайни богове.
Невидима живееш сред безкрая,
сред мнозинство от чужди гласове,
частица дребна си насред тълпата,
а нужна някому любов да раздаде.
© Сеси Всички права запазени