Какво става с цветята
От цикъла "Сезони" - есен
Увяхнаха цветята. Стана тъмно.
Главици вдигат към небето, горе...
От там за кой ли път ги дебне тътена.
И чувстваха тъга във свойте корени.
А бурята докрай се разразяваше.
Заби камбана някъде далече...
Часовник миговете отброяваше...
Почувстваха, че краят иде вече!
Но странно – уж е краят, а началото
във себе си цветята притежават.
И ето, че след толкоз много чакане,
живот сега ще могат да даряват!
И сънищата, техните, се сбъднаха...
Самотна птица спря – да ги приветства.
Усещаше, че те не са осъдени,
а просто са обречени на Вечност.
Красивите им чашки се изгубиха,
и вече не са ярки цветовете,
но цялата Природа в свойта хубост
отново ще ги съживи в полето!
Колко много значи кръговрата
на туй така пленително изящество!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
