Какво всъщност търсим?
Вървиме през този живот
винаги търсейки нещо.
Дали под небесния свод,
зиме и в лято горещо.
Търсим има ли смисъл
да живеем тук и сега.
Или някой е просто орисал
хората с тъпа шега.
Всеки е зъл и жесток,
пълен със ревност омразна.
Егоизмът - най-грозен порок
вилнее кат чума заразна.
Твърде малко изключения
от този грозен стереотип.
Губят се в мрак и в забвение
на този ужасяващ грип.
Но макар и рядко се случва
някакво чудо неземно -
някой човек се опълчва
на своето его мизерно.
И тръгва по правилен път,
с доброто достигнал симбиоза.
А егоистите гледат да спрат,
за да вземат дневната доза.
Да заситят моментен копнеж,
да изпитат някаква радост,
но това е мизерен цъфтеж,
просто илюзия за сладост.
Но все още има такива
избегнали този застой.
Хора с душа тъй красива,
с доброто във вечен покой.
Хора, които заслужават
да ги търсиш докато си жив,
защото с добро пресъздават
нашия свят в по-красив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Василев Всички права запазени
а Нати, пиши ми ще го обсъдим 
