Kаквото да помислиш – все съм аз
Приличам ли на ангелче от рая?
Повярвай ми, приличам, но не съм.
И дявол съм, когато те желая,
светица съм. Тих шепот, Божи гръм...
Такава си досега не си обичал
ту нежна съм, ту хапя с дива страст,
жена съм и девица и момиче,
каквото да помислиш – все съм аз.
Томителната нежност съм в съня ти,
безсънието, немощ съм и мощ...
Дали за наказание ме прати,
при тебе Бог? Изгаряш всяка нощ.
И в лудостта си аз не бих признала,
че теб в стотици стихове изпях...
Обичай ме! Без край и без начало,
не може любовта ни да е грях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
