Калиакра
Нощта облечена във черна рокля,
елегантно седнала, на каменния бряг...
с вълнѝ, разпуснали коси на воля,
си шепнат тайни в непрогледен мрак.
Легенда за четиридесет девойки,
вятърът разнася сред вечерен хлад.
За чистотата на сърцата им геройски,
за храбростта им, за духа им млад.
Обречени във младостта да си останат,
облечени в невинността си на кръвта.
Към безкрайността решили да побягнат,
пред безчестие избрали те смъртта.
Във тъмна нощ, като душите черна
на главорези кръвожадни, зли...
завързали косите си... над тази бездна,
ръце за полет сплели храбрите сестри.
Пред погледите изумени на войската,
/разпасана и озверяла в мъст/,
като ято жерави летели към съдбата,
към вечността понесли своят кръст.
И с писъка последен сред вълните,
скалите се покрили с ален мъх.
Една след друга гаснели звездите,
в агония от полъха, на сетния им дъх.
27.05.2021г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
