Калинка
Една калинка, в шепите ми скрита,
на юг от дланите ми отлетя.
"Калинчице, къде е моят дом?" - попитах,
а тя помаха ласкаво с крилца.
И аз поех на Юг, за да намеря
жадуваната търсена мечта -
в неясно "утре", в разпиляно "вчера",
в разплакан спомен, в гневна самота.
Все по на юг... Но кръгла е земята.
И пак съм тук - на ветрен кръстопът.
И търся пак калинката позната,
и търся пак жадувания път.
"Калинчице, къде е мойта къща?
Къде са топлината, радостта?"...
Калинката на Север се обръща.
Към бащината стряха литва тя.
на юг от дланите ми отлетя.
"Калинчице, къде е моят дом?" - попитах,
а тя помаха ласкаво с крилца.
И аз поех на Юг, за да намеря
жадуваната търсена мечта -
в неясно "утре", в разпиляно "вчера",
в разплакан спомен, в гневна самота.
Все по на юг... Но кръгла е земята.
И пак съм тук - на ветрен кръстопът.
И търся пак калинката позната,
и търся пак жадувания път.
"Калинчице, къде е мойта къща?
Къде са топлината, радостта?"...
Калинката на Север се обръща.
Към бащината стряха литва тя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
